Обикновенно взаимоотношенията между хората се базират на две неща: даваш и получаваш в замяна, не говоря за материални неща, а за нещо много по ценно(например приятелство, доверие и т.н.). Но понякога започваш да се чувстваш(без обективна причина или поне на пръв поглед) все едно това, което даваш не се оценява и все едно не ти се отвръща по никакъв начин, започваш да губиш доверие и поставяш всичко под съмнение. Нямам идея защо се получава така, но може би е хубаво да се научим да се ограничаваме и в даването.
Накрая може да се превърнеш в една дупка, в която не е останало нищо и има нужда да се напълни по някакъв начин(цитирам една приятелка) и тази дупка започва да те разяжда без да можеш да направиш, за да я спреш...тя продължава да се увеличава и в крайна сметка убива всичко добро; постепенно те преврща в човек, които иска само получава и не може да даде.
Може да има много хора, които те даряват с топли чувства, но те не могат да компенсират за всички останали, или ако успеят е само временно, защото после се сещаш отново за другите, които не са ти отвърнали. И отново те завладяват мислите за даването без да можеш да ги спреш и отново се чувстваш като даденост, която не се оценява и така докато започнеш да си  "над" тези неща.
Е, по някое време всичко отшумява и се оправя, но има моменти когато трудно се спират такива мисли.