Като никога реших да се ориентирам по-рано към страната на сънищата, но се оказа че не мога да заспя, защото ми дойде музата да пиша. Не казвам, че ще е кой знае колко различно от предишните неща, които съм писала...това обаче няма кой знае какво значение, така или иначе, правя го, за да мога да заспя...:)
Днес се сетих за една супер добра книга "Пилешка супа за душата", сетих се за всичките трогателни и вдъхновяващи истории, описани в нея(те, всъщност са няколко части, но имах възможността да се добера само до една, така че мога да говоря само за нея). И ето малка част от книгата(имам навика да си преписвам от книги неща, които са ме накарали да почувствам нещо...) :

Кредо за онези, които са страдали

Молих се на Бога да придобия сила.
Станах слаб, за да се науча смирено да се подчинявам...
Молих се за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща...
Молих се за богатвство, за да бъда щастлив.
Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост...
Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам нуждата от Бог...
Молих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко...
Не получих нищо, за което се молих, а всичко, за което се надявах.
Въпреки че почти не ги съзнавах, неизречените ми молитви бяха чути.
Аз съм сред най-благословените хора!

Рой Кампанела

Като цяло не това исках да напиша, но то само си се появи...просто се замислих днес как когато се опитваме да успокоим някой и му казваме колко е прекрасно всичко, всъщност всичко може би преди всичко се опитваме и да убедим себе си в това. Може би единствено започваш да вярваш в нещо чак след като го кажеш, но не на себе си, а на някой друг. Изглежда по-лесно и неусетно започваш да вярваш. Пък и рядко се замисляш за всичко успокоителни неща, които можеш да се сетиш, когато ти се случи нещо гадно. Обикновенно това, което правим е да се замислим, за всичко останало, което не върви и да се отчайваме още повече. За това най-лесният начина да успокоиш себе си е като успокояваш някой друг...Дам, поне при мен май е така. Вътрешно си мисля как нещата не вървят добре...после разбирам, че нямам право на такива мисли; нямам право, защото реално погледнато имам всичко, което бих могла да искам...И започвам да се самонавивам за прекрасния живот, които имам -  практика вече успешно прилагана 5 години, май не ме е проваляла и се надявам да продължава да работи все така, защото по този начин успявам да се радвам на всичко(или поне донякъде) :) Струва ми се, че бях забравила какво е да се радваш без причина или да се радваш, когато имаш чувството, че всичко се сгромолясва. Доста е освобождаващо :)

Музата изчезна, бързо идва и бързо си отива...така е при мен:Р -> време е да спя....
Лека нощ на всеки, които се е сбъркал да прочете този постинг :)
До следващата муза.